Юли беше време, в което ни имаше.
Хванала смело ръката ти, 
вървяхме рамо до рамо. 
Обичах да ме водиш на реката 
и да ми разкриваш планината. 
Юли беше дълги вечери, 
любопитно пожълтели слънчогледи 
и любов под белите череши. 
Юли беше щурци и серенади, 
чаши вино на селските площади. 
Юли беше събуждане, със слънце, 
усмивка на срещане и целувки по челото.
Юли беше пясък под краката 
и нежната прегръдка на водата. 
Юли беше голо тяло, безсрамно слято. 
Юли беше мечти солени, любов и лято.
А сега юли е време, в което продължава да те няма... 

Dahlia Noir