на Жулли
Ех, че е щастлива Юлка,
че люлее се на люлка!
Все по-силно и по-силно!
Но държи се тя стабилно
и да падне, тц – не може.
Иначе ще се изложи
и ще ù се смеят всички.
Роши Вятърко косички,
Слънчо весел я задява,
птичи хор я поздравява...
- Гледайте ме, татко, мамо,
колко съм безстрашна само!
Ех, че е щастлива Юлка,
че люлее се на люлка!
© Борко Бърборко Всички права запазени