Още помня вкуса на ухаещи дюли
върху устните твои във тихата нощ.
Най-щастливият, топъл, в живота ми юли
и палатка на плажа с уютен разкош.
Рой щурци ни засвириха песен лирична,
а светулки танцуваха в твойте коси.
Всичко беше красиво, безумно, различно
и от млечния път заваляха звезди.
Потопихме се двама в морето от нежност,
а вълните ни чувствени галеха с глас,
близостта ни оплете в една неизбежност;
от тела и души, от полуда и страст.
Синеокото юлско небе ни събуди
със усмивка от палещи, слепи лъчи
и разбрахме, че вече със тебе сме други -
любовта ни погледна очи във очи.
© Михаил Цветански Всички права запазени