От тази сутрин съм море.
Вълните ми за обич пеят.
Дано и фарът разбере,
какво ми шепне тихо кеят.
Знам, в бляскавата синева
ще ме докосне с тиха нежност
една мелодия. Една
любов ще ми е неизбежност.
Ще се протягам страстно аз
изпод целувките на бриза.
Ще гасна в шеметен екстаз,
когато юли влюбен слиза
по стълби от лъчи и смях
и в мислите ми млад наднича.
Ще съм море... Нима е грях
към лятото да се затичам?
© Нина Чилиянска Всички права запазени