Ти, за която говоря нонстоп,

аз изреждам стих след стих,

навести заспалия град и хоп –

нощес дойде в съня ми тих.

Събуди ме от дълбокия сън

като взе дъха ми за наказание,

тялото не мърдаше – беше пън –

животът е нейно притезание.

Ръцете нямаха никакъв контрол,

а очите  нагоре поглеждаха –

от небето получих бандерол,

звездите погледа отвеждаха...

Но, съжали се смъртта този път

и юмрукът изчезна в кошмара,

аз живея свободно, но страхът –

новия живот със смъртта стара.