Сиво котенце красиво,
палаво си и игриво.
Лапичката си подаваш,
с мене май се заиграваш?
И на баба със кълбото
се търкаляш под леглото.
Мишки много не ловуваш -
малко си и се страхуваш.
Сладко хапваш си попара,
пазиш я да не припарят
котараците големи,
че с настръхнала опашка
ще избягаш в миг при мене.
“Мъничкото ми юначе
ти недей, недей да плачеш,
и от тях се не страхувай,
а отивай и ловувай.
Те ще те научат всички
как се хващат сиви мишки!”
© Ивелина Тодорова Всички права запазени
мърка и се търка
в моите рачички
и ближе с езиче...