нмг (Надежда Маринова )
245 2094
1.09.2011 г., 21:21 ч.

Юни 

  Поезия » Любовна
650 0 7

 

 

Юни

 

Препусна нощта.

Звездите скриха лица и заплакаха.

Искам да си щастлив

и аз да имам вина за това.

Морето шуми.

Влакът на гарата свирва. Не чака.

И вали,

и вали,

и вали...

И си в мен.

И е бяла нощта.

Тя към утрото тича,

и завива очите ми с образи.

Дъхът ти се стича в рисунка по мен...

Как желаеш момичето... онова, което е ничие.

И прегръщаш деня -

моя ден.

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??