Нощта е без зрение,
нощта е на слух,
Земята е нежност,
тревата е пух.
Светулки, светулки
с фоерверки искрици,
надничат интимно
в тайнствата, скрити
в мрачините.
Люлее се мостът
на Млечния път.
Реката все по-звучно
легендите носи.
Ухаят цветята на
божия плът.
И сън до небето
нозете си просва.
... Звездите са точки
под вечни въпроси.
© Вълчо Шукерски Всички права запазени