За какво ми е тази тъга -
безпосочна, априлски отнесена?
Затова ли, че пак пролетта
ми е есенна?
И дъждът, като ничий любим,
обладава безстрастно прозореца.
И очите ми пълни със дим -
чак догоре са.
Тя е тиха, почти не боли,
само съхне по гърлото грапаво.
Чак си мисля - дали пък, дали
търси някого? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация