division-bell (Валентина Ангелова)
15 139
30.05.2010 г., 22:23 ч.

За болката 

  Поезия » Любовна
1150 0 9

 Да ти разкажа ли за болката -

 онази, от която губя памет

 и си забравям думите.

 Онази, от която всяка нощ умирам.

 Онази, за която нямам думи.

 Защото, ако имах, щеше да ме чуеш,

 да се събудиш посред нощ

 от моите кошмари -

 да видиш непреброимите пълчища

  демони на призрачни коне,

  смразяващите им зеници

  и яростта, с която ме връхлитат

  и прегазват

  с безмилостните си копита...

  Защото няма точна дума

  за изпепеляващия ужас

  на всеки миг пронизващо очакване

  и за соления нектар на всяко цвете,

  поникнало от раните ми...

  За любовта ти - все по-безпощадна,

  за таинството на моето прощаване,

  което става все по-трудно...

  И няма как

  да не извикам от болка,

  дори да нямам думи,

  дори и да не искаш да ме чуеш,

  дори да видиш от този стих единствено

  безформено петно от кръв

  или това, което е останало от мен...

 

 

 

© Валентина Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пиша ти шестичка, творбата е амбициозна,но незавършена,не приемам поантата,поне не в този вид ,нещо трябва да се пипне там,мое мнение,рядко се намесвам по този начин.
  • !!!Въздействащ до болка стих!!!
  • Благодаря,Арихо.Иронията обаче е в това,че когато си "стъпя" на краката,стиховете ми може би ще са технически по-издържани, но доколко ще бъдат автентични - знам ли? А в това,което казваш, съм напълно убедена. Не бива да се пише за измислени чувства и да се осквернява любовта с розови облаци от захарен памук.Винаги си добре дошъл както и всички,които ме прочетат. Щом съм "на пангара", ще приемам и доброто, и лошото,а когато събера смелост и опит- и аз ще коментирам
  • Благадаря за коментарите. Кремена,сега като чета,поантата даже малко ми "издиша",но засега толкоз!Писано е на един дъх, като отлежи може би ще пипна някои места. Извинете ме,че аз не коментирам,но мисля,че още ми е рано.Пожелавам вдъхновение на всички вкл. и на себе си
  • Стихотворението е жестоко, само поантата ми се струва пресилена! Поздрав!
  • ''Да ти разкажа ли за болката -

    онази, от която губя памет

    и си забравям думите.

    Онази, от която всяка нощ умирам.

    Онази, за която нямам думи.''


    Много силно! Хареса ми.




  • Благодаря,Хриси! Истинско е и преболяно,радвам се,че си го усетила!
  • Много истинско,разчувства ме
  • харесх
Предложения
: ??:??