За българите
Не знам какъв народ сме ние?
Завиждаме си и все се ядем…
Усойници във пазвите си крием.
За близките си търсиме „Джандем“.
Какъв народ сме, все е чудя.
Сега е тъй и тъй си е било.
Хитруваме да не се трудим
и търсиме без кучета село.
И жадно търсим келепира…
Умираме и днеска за сеир.
Кютек единствено ни спира,
не правим и не чакаме хаир!
За пример сочиме Бай Ганя,
по неговите спъпки все вървим.
Аванта гледаме да хванем.
Пред другите да се вредим!
И шапка сваляме на шопа -
и все се молим Вуте да е зле.
След нас да дойде и Потопа…
На силните все викаме: “Оле!“
Морала ни е в хитрините!
И с тях до края си вървим.
С това ни се изпълват дните,
в „андрешковщината“ стоим!...
© Христо Славов Всички права запазени