Искам да съм затворник в стените на твоя ум, толкова ли много искам.
Искам да целувам очите ти, когато ми намигаш, толкова ли много искам.
Искам да галя ръцете ти, протегнати към мен, толкова ли много искам.
Искам да изкрeщя на всички, без капчица срам, че ти си този, който силно искам и на друга нямам намерение да те дам!!!

Искам да те целувам, човече, страстно и без свян... Да навляза в твойта същност и цялата за теб да се раздам.
Искам така да те прегърна, че дъх да не можеш да си вземеш.
И тогава не мисля да те пусна, да умреш поне в ръцете ми и вечно в спомените да живееш.

Как на друга да те дам, друга да вплита устните си топли в твойте, как, кажи ми, друга да те гали, друга да гази по следите, мойте.
Не искам да мечтая за други, не искам да се вглеждам в чужди очи... Твойте искам, дори когато в тях вали.
И как да съм до тебе по начин друг, след като от тебе толкоз много искам. Как да те прегръщам, като знам, че там не мога да те вприщя?

Не мога да направя от сърцата ни едно, а толкова ми се иска.
И как изобщо да помислям, че очите ни в една посока можем да насочим, след като ръцете си едни в други е трудно да вкопчим.
Уф, как те искам и как за нас не спирам да мечтая. Ридая ли, ридая, а далече е края. И как да ми мине "мерака", като ме събужда всяка сутрин медния ти глас, как да забравя лицето ти, което е като печат върху сърцето ми.