Хубави жени безброй целуваш,
но само мен в мечтите си сънуваш,
как те галя нежно с влюбени очи,
как докосваш жадно русите ми коси.
Зная, че с различна всеки ден си ти,
но несбъднат огън в сърцето ти гори,
и във всяка друга преоткриваш мен -
светъл дъжд запял в твоя тъмен ден.
Пролетна мечта за полет в теб блести,
но с криле чупливи знай не се лети,
любовта е слънце с вълшебни лъчи,
но уви, понякога тя може да горчи.
Падаш си по мен, аз знам добре това,
искаш да съм твоя сбъднат рай сега,
но за да ме имаш наяве, не в мечти,
ти смело на глас "обичам те" кажи.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
Радсвам се, че прочете и коментира стиха ми !
Бъди винаги много обичана и много щастлива!