Когато някога пристъпвах,
да мина прага на света,
аз свойте пъзели скалъпвах
и все се мъчех да чета.
Като пастирче често ходих
по наште мили планини,
с торбичка хляб в горите бродех
и търсех своите мечти!!
Бос тичах в козите пътеки,
цветя и гъби да бера
и търсех пътища по-преки,
на най-високото да спра!
И Пролетта със мене беше
дошла с цветя и аромат,
и Слънцето над мен стоеше,
навярно щото бил съм млад…
Аз търсех лятото в гората
то другаруваше със мен.
С цървули тичах по билата
и се радвах по цял ден!
А есента когато спреше,
със свойте златни плодове,
най хубавото време беше
и ще го помня с векове.
Очаквах с трепет да е зима...
В затоплените одаи,
с пързалките неповторими
и с най-великите игри!
Щом слънцето на Запад зайде,
аз тичах бързо към дома…
И търсейки мечти да найда,
посрещахме се със съня!
1950г. Първомай
© Христо Славов Всички права запазени