...
Думи, думи, думи...
Търтанисат на глава,
пуста ни уста,
отворим ли я - бръщолеви...
Важно ли е? - Не,
ама ей така,
щото мисълта не дреме,
тя човърка и в пръстта,
да намери ризата кирлива
анатемосва, тъпче я в калта
на нечието празнословие...
Суета!
С думи се обличаме,
но хората събличаме,
вятър ги отвял,
болезненост навличат.
С думи, уж, се вричаме,
лъжи отричаме,
а с тях живеем нощ и ден,
с тях ще си умрем.
Думи, думи, думи...
Спрете се!
Чуйте тишината,
в нея думите са ни душата,
разкъсана на мижави парченца,
търпение, любов събират ги в каденца
с доминантов план,
и хубава тоналност...
Матов тембър...цветен блян...
© Красимира Генева Всички права запазени
Спрете се!
Чуйте тишината...
... и хубава тоналност...
Матов тембър...цветен блян"
Харесва ми, браво!