За един приятел
Казваха ми, че си ужасен,
но ти си човек прекрасен.
От малко време те познавам,
но не съжалявам.
И ти като мен маска носиш,
и за малко подкрепа просиш.
Доверието ми бързо спечели,
в мое лице приятел намери.
Съдбите ни си приличат,
макар самите те да отричат.
Зад маската ти аз надзърнах,
ръце прострях и те прегърнах.
Изслушваш ме и ти благодаря,
може би вярата в доброто ще възродя.
Ръката си ти подавам
и зад теб заставам.
Какво направи не разбрах,
но много бързо осъзнах,
че доверие мога да ти имам
и думите ти на сериозно взимам.
Може би старото ми аз се връща,
от миналото славно се завръща.
Благодарение на теб това става
и неочаквана е неговата поява.
Искам да ти кажа едно само...
БЛАГОДАРЯ ТИ
за приятелското рамо!
© Стефка Георгиева Всички права запазени