Елиза13 (Мария)
237 838
25.04.2019 г., 10:42 ч.

За Единствения 

  Поезия
266 3 4

Бях в калта, умирах бавно

искрицата угасваше във пепелта.

И сенките от минало безславно

пристягаха стоманено плътта.

 

Страхът със поглед ме захвърли

в мрежата на безнадеждността.

Вината незабавно се нахвърли,

заудря с изстрелите на смъртта.

 

Помислих си, че наближава края,

последните си глътки въздух пих.

И точно в този миг дойде Безкрая,

Безкрая вдъхнови и този стих.

 

В гърба на Господа се строполиха

жесток камшик, разрязващ огнено плътта.

Кръвясали очи и думи от олово впиха

зъби в дъното на безсловесна самота.

 

А после…

 

Две ръце разперени на кръста

пирони с удар пръскащи кръвта.

Хвърчащи слюнки и омраза съска.

Платена е цената за моята свобода...

 

Сега когато си припомням

как Господ стана щит пред мен

и греха понесе, и болката бездомна

и ударите в смъртоносен ден,

 

стоя безмълвно благодарна -

на колене единствено пред Теб стоя.

Ти рицар мой, със мисия най-славна

превзел си мястото във моята душа!

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за милите ти думи, Катя! Желая ти здраве и благословени моменти!
  • Адмирации за стиха ти, Мария!
  • Благодаря за съпричастността ти , Руми! Да, Христос взема болката и наказанието, което ние трябваше да понесем поради греховете ни. По този начин ни откупи от вечната смърт. И аз ти пожелавам Божия мир и утеха във всяка една ситуация,скъпа, Руми! Прегръщам те!
  • Тук усетих признателност и обич към Единствения, който не пожали себе си и стана жертва, въпреки, че можеше и да не го стори!
    Мария, друго и не очаквах да прочета на твоята страница точно сега, във времето на страстната седмица, за което мога само да бъда благодарна! Сърдечно те поздравявам и ти пожелавам Божият мир!
Предложения
: ??:??