10.08.2018 г., 8:33 ч.

За едни светлина, а за други смъртта. 

  Поезия » Свободен стих
622 1 0
Докато тя стоеше и гледаше през балкона и чакаше,
годините минаваха. Започна все по малко да излиза,
с времето ставаше все по тежко за нея,
стоеше и чакаше някой да дойде при нея.
Когато нощта паднеше тя излизаше на балкона,
стоеше с часове и се взираше в небето.
Светлините в мрака бяха като малки късове от една звезда,
която е паднала за да озари живота на хората,
за да видят светлината в мрака,
но хората не оценяваха това,
те гледаха към деня
докато тя всяка вечер чакаше къс от тази звезда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??