Умът опитва се тъгата да изгони...
От себе си сърцето мъката да потуши.
Душата моли се човека всичко да забрави.
А тялото... Се пита къде си ти?
Мрак, студена лятна нощ!?
Самотен силует будува!
А споменът... Той дори не съществува.
Пейзаж, отхвърлен от картина, стара!
И пак на утрото с росата ободряваща...
Човек очаква слънцето със трепет и любов.
Надежда стара, но реалност съкровена.
За голият Адам и неговата Ева.