Тя , Истината казана направо
най-често грозна е и мъничко боли.
Не `и се ръкопляска с шумно " Браво!"
и често `и преписват сто лъжи.
Преглъща се едва-едва. Че дращи.
На гърлото е сухо и горчи.
Прилича на закърпените гащи
на баба ти. И точно тъй стои.
Употребявана! И вехта! Необичана!
И неудобна! Нежелана! Тъй сама!
От толкова отхвърляне прилича на
от векове неприласкавана жена.
И въпреки това. Напук навярно.
Без грим. Без дрехи. Само с голота,
сражава се с ужасното, коварно
неотменимо зло на долната Лъжа!
И въпреки. Напук на самотата,
от този избор. Аз така реших -
да казвам истината пред лъжата.
И себе си чрез нея преоткрих...
18.11.2015г
© Магдалена Василева Всички права запазени
да казвам истината пред лъжата.
И себе си чрез нея преоткрих..."