Не винаги животът поднася лимони...

не винаги от надеждата учим се че утре ще бъде,

онуй което не смеем да споделим!?

Ще се прегърнем ли, безсмутни в надеждата...

и ще си кажем ли Светът е един!

Но за кого бие камбаната!?

Това едва ли ще ни развесели.

И силно аплодираме

чужди мечти.

Наричаме себе си... Безгрешници,

но дали е така! Умъртвени, безличници

хора без сенки и без душа.

Ръкопляскат ни, от ложите от глупост една,

че сме бездарници, предали любов и мечта!

За какво бие Камбаната?