За кой са тези стихове,
кой рови се в книжлета прашни?
И не открива светове,
а препрочита "неудачник"?
Кой вместо в интернет,
на рими прости се любува
и вместо нов "промо-пакет",
поет низвергнат си купува?
Кой предпочита пред това,
излегнат да върти канала -
наведен, сложил очила,
да листи книжка черно-бяла?
Но даже да е сам - един,
ще съм доволен и спокоен,
щом грабнал стихчето, самин
да го притиска като свое...
© Станимир Власакиев Всички права запазени
който предпочита да е с книжка, а не по цял ден пред PC...
Жалко за децата ни обаче!
И те поздравявам с част от мой стих:
...
Боли ме от "слепите" и бедни духом по света,
които празни погледи от книгите извръщат
с мотива страшен:"Хляб не е това!". Не знаят,
че без стиховете векове назад се връщат."