За любовта... като състояние на духа
Очите ми изгарят от любов,
която от душата ми извира,
тъй видимо превърнала се в зов,
че сякаш бе изпълнила всемира.
Защото срещнах те във тоз` живот,
и мигом те познах, бе моето цяло,
знам, не случайно те изпрати Бог,
/молитвите ми тайни разгадал е/.
Приех те като дар, като съдба,
такава сбъднатост не бях мечтала,
а ето, също бисерна вода,
сълзите ми на щастие ухаят.
Обичам! Бездиханно днес мълвя.
В гърдите топлината се разлива.
За всеки миг, любов, благодаря
и моля се, в мен дълго да си жива.
Да вдишвам и издишвам благослов,
да вярвам, че избрала съм посока,
единствената, вречена в добро,
превратна за душата светлоока.
© Таня Мезева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много се радвам, че имаш тази любов! Описани са прекрасни чувства и преживявания.Но знаем, че в реалния живот тези чувства, дори с най-добрия човек до себе си, са по-малко от прозаичните и дори негативните. Желая ти тези прекрасни чувства и мисли никога да не отслабват и да не се изгубят! Ако любовта е истинска това е възможно! Имам предвид, че през всички изпитания и борби, те ще се връщат отново, все така прекрасни и все по-дълбоки! Бих желал да разбера защо любовта е превратна за душата светлоока.
-
Великолепно е, Таня! Поздравления!
-
Великолепно е, Таня! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
