За любовта си много съм написал,
а и да пиша още не съм спрял,
туй свято чувство за мен има смисъл,
без поривите му не бих живял!
Аз бях едва шестнадесет годишен,
когато аз се срещнах с любовта.
От мене нямаше по-романтичен...
И бях най-влюбения във света!
И от това аз истински застрадах.
И се превърнах истински във мъченик!
И търсех в стиховете си наслада...
И бях като наказан ученик!
Със любовта си дълго замразена,
аз си общувах само със писма.
Но тя горя привидно замразена,
и най-накрая, пламна и сама!
Тогава в Пловдив учех медицина...
За нея стигнах в столичния град.
Щастливи бяхме в не една година,
но пък човек греши дорде е млад.
Аз срещнах в София едно момиче,
със руси къдри и сини очи,
което много силно заобичах!
И любовта ми първа,се стъжи!
И докато да се разбереме,
станах съпруг тя моята жена,
и вече петдесет и пет години,
по равно си делиме любовта!
13.05.2014г. София
© Христо Славов Всички права запазени