Прости!
За любовта си аз не ще да прося.
Не искам милостиня аз за нея.
Че тя не се купува със пари,
и с твойта милостиня няма да живее!
Върни ми я!
Не я подритвай с думи тежки!
Огънят в огнището догаря,
но ще тлее...
при спомена за наште грешки.
Тръгни си!
И назад не се обръщай!
Нима на просякиня ти приличам?!
Не.
По-силна съм от твоите брътвежи.
Безметежност!
Какво от туй, че думите ме нараняват?
Глуха съм за тях.
Върви си! Аз не прося милостиня.
Жена съм, но съм силна.
Какво от туй, че казваш сбогом?
Шега ли?
Май не ме разбра!
А малко ще боли.
Но нищо. Казах ти – върви си!
А болката ще изгори
в огнището на времето.
NG/nnn
06 октомври 2007
© Нели Всички права запазени
А то изгрява.Рано или късно то пак изгрява...
А колкото до времето... Като погълне поредната раздираща болка, вържи го на папионка и то ще се разсмее докато го заболи коремчето...