Hekredel (Христо Славов)
1524 419
22.12.2013 г., 14:08 ч.

За любовта в семейктвото 

  Поезия » Любовна
351 0 2

Защо душата те е зимен ден,
безслънчева, навъсена и мрачна?!
По кой закон при теб е забранен
проблясъка на всяка радост брачна.

Защо не пуснеш вътре Радостта,
та Добротата малко да те стопли.
Ти виждаш, преходна е младостта,
а са предълги старческите вопли!

Кажи какъв  е този лепкав страх
и туй оглеждане на всяка крачка?
Аз толкова години не разбрах
куршуми имаш ли във твойта пачка?!

Ти беззащитна вечно си била,
но гледаш винаги света отгоре,
аз знам, че имаш  свои светила,
които са "табу" за много хора...

Аз искам ти за мен да си звезда,
която пътя ми напред да сочи!
И ние да оставиме следа!
Вулканът и у нас да заклокочи!
 1972г. София

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??