ЗА МАЙКА МИ

На времето, когато аз бях малък,
за майчиния пещ аз се държах.
Тя ми отделяше от своя собствен замък...
Със страховете си така успях!

Приготвяше храните ни за къра
и пълнеше дисагите със тях.
и по програмата ни твърде стара
и аз с магарето край тях вървях!

Докато стигнем нивата предеше.
 На обед седнем ли тя пак преде.
а вечерта макар и уморена,
на стана бе дорде се предаде!

А зиме щом  вечерята отмине,
на шиенето тя се предаде.
Оправя коледното  скъпо свине.
Чорапите наплита и преде!

А почнат ли паскалите да свиват,
 тютюна кътан  да се продаде!
И всички своята умора скриват
дорде нощта за сън ги прибере...

О, майка ми е винаги на чело...
Над всички бди и дене и нощта,
И като страж стои със пушка смело,
да пази свойта челед и света!

20.11.2011г. София