За мен очите ти решават,
те моя свят крепят.
Макар, че те го разрушават,
отново те ще го скрепят.
А устните ти, що ли могат,
освен усмивката ти мила.
Да ги целуна, ако мога,
със тях любов би пила.
Косите ти копнеж събуждат
за близост, нежност и любов,
с дъха си мойта страст пробуждат,
опиват ме със нежен зов.
А тялото ти - мило чудо,
красота, неотразимо нежно,
разстърсва негата небрежно,
сърцето ми препуска лудо.
© Пламен Всички права запазени