Благодаря на Бог и на съдбата,
че родена - цяла - съм от злато.
На мама и на тате бях момиче.
Раста в живота си като кокиче.
Подавам първа винаги главата,
не един път парила ме е сланата.
Но гола ли съм - с нова риза
милостиво Бог отново ме облича.
Щом падна уморена на земята,
Той с любов подава ми ръката.
Спазвам правилото Божие: Прави
каквото трябва, пък каквото ще. ...