Не се страхувай, ако спра да дишам!
И устните ми бъдат неподвижни.
Щом съм те обичала, пак ще обичам,
душата ми, ще те жадува винаги!
Не се страхувай, ако тихо тръгна
в съня си, към онзи тъй далечен бряг!
Като чайка бяла, просто ще отлитна,
но аз при теб ще се завърна пак!
Ще бъда облак бял и ще те чакам!
Дъждът когато те вали, помни,
със капките дъждовни ще целувам
любимите ти искрени очи! ...