4.05.2006 г., 16:47 ч.

За мен остана... 

  Поезия
672 0 3

Grüne Schule Grenzenlos in Zethau

(Зелено училище)

 

 

Стара къща с няколко входа,

истина ли беше или някакъв сън?

Когато нощем из коридорите бродех,

а после сядах на пейката вън.

 

Тесни стълби, коридор, 3 етажа,

безброй врати с табелки по тях;

и сега с увереност мога да кажа:

“Отидох, върнах се, т.е. аз бях!”

 

Назад се обръщам и тайно поглеждам

към малката стая със седем легла,

куфарите на пода- разпилени небрежно-

умиление, трепет и малко тъга.

 

А от столовата аромат се носи,

утро избутва палаво нощта

и по витата стълба пак тичаме боси

към отрупаната маса с вкусни неща.

 

А оттам ни махат и ни се усмихват

вурст, масло и хрупкав земел,

и хубавото чувство още не стихва,

вятърът в тръстиките по нещо е отнел.

 

И всеки нещо малко от душата си остави

в голямата ни къща, в онзи немски кът,

нещо, което лесно няма да забрави,

за което ще си спомня всеки път, всеки път.

 

Като чуя “Германия” някак се сещам 

за пикник, приятели и нашата полянка,

аромата от тревата все още усещам,

на сън там се връща и моята сянка.

 

И все онези безкрайни ярки нощи,

улична лампа, безмълвно шосе

и шума от реката- чувам го още,

приказка, разказ или просто есе...

© Франческа Салиери Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??