За мен самия
Родих се селянин, във стара селска къща.
И моят пъп е хвърлен в селския ми двор,
от гдето бягам цял живот и все се връщам,
където се затваря моят кръгозор...
Макар че често във живота ми се случва
да служа, за заблуда, с градски етикет.
Това не ме ласкае, даже ме измъчва,
защото късам цвят от селския букет...
Аз чувствам, че това е маскарад ненужен:
зад чуждата фасада си оставам аз;
че аз тъгувам пак за теменужен залез...
За селски хляб е квасен моят квас...
Родих се селянин и селянин в града оставам.
Измъчван от въпроси, неразбран!
Като хибрид Града и Селото представям.
Но само с български конци съм изтъкан!...
© Христо Славов Всички права запазени