За мен си...
като къшей хляб за премръзнало врабче,
оня примамлив фьон край косите ни
и дантела на дъжд по тъжното ми лице,
щедра мъдрост от епохата на дедите ни...
И когато ръцете ти ме поведат
през пространствата към звездите,
а щурчетата с песните си затрептят,
любовта ще танцува в очите ни...
© Павлина Петрова