20.08.2005 г., 12:06 ч.

за мен си Адът и Небето... 

  Поезия
1225 0 3

Подаряваш ми сърцето си-
то крехко е като кристал...
Нима ще мога във ръцете си,
завинаги,да го опазя цяло?


Дори да знам и да го пазя,
ще се науча да докосвам
с ръка от кадифе,желязна,
целувайки и просейки за още..


Не знам,дали те заслужавам...
Но знам-ще те обичам вечно!
И всяка вечер ще ти казвам:
за мен си Адът и Небето...



20.08.2005 01:55 за Диляна

© Марто Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • така е,вечна обич няма,но когато знам и чуствам,че това е момичето,което никога няма да забравя,а любовта и те кара да забравяш къде си и кой си,думи като "вечно" означават много повече от обещание...
  • Би могъл да обичаш цял живот един човек, това е напълно възможно, но любовта се променя с години и се превръща в доверие, уважение или нещо друго. А тази любов, за която говори автора я виждам обречена, ето защо никога няма да умре изцяло...
    Красиви стихове..
  • Добро е, Марто, и дано наистина я обичаш "вечно", както обещаваш.
Предложения
: ??:??