Когато се събудиш сред лъчи,
или когато сняг навън заръси,
когато есенният дъжд вали,
а погледът ти, още мене търси...
Ще знам - за мене се усмихваш ти!
И аз ще се усмихна!
В забързаният ден, като стрели,
във надпревара със проблемите...
И привечер над чаша с питие,
ако сърцето ти ме търси...
Ще знам, че мен обичаш ти!
И аз ще те обичам!
Във нощите без мен, самотни,
когато пак ще идвам във съня ти...
И ти, ще чакаш мен в душата си,
ще знам, за мен са и мечтите ти...
Ти, всъщност всичко си ми дал!
А аз ти дадох, себе си!
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Поздрав!!!