Утрото и мракът се опиха,
с лудо биле прекалиха -
песни, танци, стиховЕ
бяха тяхното мезе.
Мракът тръгна да си ходи
с всичките си пози голи.
От ментета му страстни -
само алкохолни пАри.
Но не щеш ли изведнъж
спъна се във кух камъш
и във лепкавата кал
стана смешен малък мъж.
Утрото порозовя от смях,
спусна бялата си пелена
и по слънчевия златен лъч
със каляска отлетя.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Целувки!!!