За миг

21.02.2013 г., 9:18 ч.

Поезия

785 0 3

Само за миг остарях
и за миг косите побеляха.
Изгубих се незнайно къде,
а очите бързо помътняха.

Сякаш рожбата си в миг изгубих,
майка и баща погребах,
съпруга си набързо изпратих
и накрая погледа сведох...

Кожата ми бързо се сбръчка,
душата ми, черна - посърна.
Краката ми вече не ходят -
ще мога ли да се завърна?

Без време ли бабичка станах,
че всичко любимо си тръгна?
А как ми се иска живота
и младостта си за малко да върна...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

koli4a (Никола Апостолов)

2013-02-21T15:41:31+02:00

Мъчно е, но всичко е поправимо и отболява!Добре написано!
Поздрав от мен!
Rali23 (Ралица)

2013-02-21T13:30:28+02:00

Всичко е кръговрат, загубата е част от живота, но никога нищо не се губи, когато е живо в сърцата ни!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2013-02-21T10:08:50+02:00

чувство познато
миг свобода
фиаско,
срути се света...
кое ли е това тяло?
скалите обагри кръвта
коса побеляла...
светлина,
рай ли е това?
живот...
поднася ни ред чудеса!!!