За миг
Погледнах те, така, едвам за миг,
защото вечно бързам със звездите,
звезден прах ли кълни, та мигаш?
Защо с ръкава триеш си очите?
Дали пък не е влагата, която,
като неясен спомен се изцежда,
и път, бял път - вселени от мечти,
със виртуална капчица надежда...
Когато се събудя пак ли ще боли,
пропуснатия миг на “Втората” програма,
Онзи първичен стар инстинкт, или ...