За миг поне
Отведи ме пак, Живот!
На онова... седмото небе!
Където светят влюбени звезди,
в една Любов – двама за ръце.
С едно обещание за вярност,
в прегръдка плетена от нежност,
превърната от нас в мечтание,
в кръга на твойта неизвестност.
В обич – от песен огласена,
за вино и теменужената нощ,
запален огъня – за двама,
недопити чаши и горяща свещ.
А морето от любов е до колене,
плуваме през него двама смело,
като делфините се гмуркат надълбоко,
душите ни, като една са слели!
За миг поне, отведи ни там,
разстлали облаци розова постеля.
А после... Щастливо отрезвели!
Върни ни тук по пътя си поели!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Всички права запазени