На стената в офиса ми тя стои,
изящна, уникална и красива!
Нарисувана през твоите очи,
на Катерина беше досадила.
"Защо стои при нас това?
Как може ти да загрозиш стената?"
Но в нея аз съзирам красота,
изписана със щрихите на чистотата.
Създаде ти това творение,
със твоята ръчичка нежна.
С огромното си въображение,
обясни, че е картина снежна.
А в нея никой не видя
ни зима, нито сняг!
Зелен, самотен, сред калта,
стои си "Снежко"
със червен калпак.
И таз картина пълна със живот,
живот от твоето сърце,
изглежда като цветен небосвод,
дарен от моето дете.
Във мрачния ни офис, тя внася светлина!
Във тялото студено, ми влива топлина!
Но моята колежка, подходи тя критично .
Подразни я рисунката на детето ми обично.
"Не виждам аз естетиката тук,
само грешно съчетани цветове!
Не може тъй, нехайно, грубо
да работи твоето дете!"
Не вземах предвид нападките груби.
С усмивка дарявах все нейните думи.
Един работен ден обаче,
не седнах на бюрото си сама.
Лекарят ни беше казал:
"Настинала е вашта дъщеря"
Не ми остана друго да направя.
Доведох те във офиса ни, Радост.
Понеже нямаше на кой да те оставя
ти внесе в атмосферата ни сладост.
Изящното си произведение,
с ръчичка си малка, ти посочи.
"Това е мое" каза със вълнение!
"Аз го нарисувах" весело подскочи!
"Бъди послушно, мъничко човече!
Недей да правиш пакости, бели !"
"Ще съм добра, разбира се" ти рече.
"... и ще слушаш кака Кати, ти, Нали?"
Отидох аз до банката за бързо.
Не исках да се бавя много там,
че въобще не се привързва,
Катерина към децата, знам "
Върнах се във офиса отново,
а ти бе тъй спокойна и щастлива.
"Виж мамо, вече съм готова!"
Размаха лист със новичка картина.
"Браво скъпа, много е красива!"
Изпълни ми сърцето с нея,
макар че беше леко крива...
"Оо слънцето във синьо грее!"
"Како Кати заповядай,
за теб я нарисувах аз!"
И в тоз момент остави,
Катя, тънеща в захлас...
Взе колежката ми плавно листа...
Небрежно отговори с простичко "благодаря..."
зачудих се "как ли ще реагира?"
Но с умиление и радост се изпълни тя.
Разплака се през сълзи Катерина!
Прегърна ме и рече:
"Прекрасна дъщеря ти имаш,
а толкоз мъничко човече!"
"Мъжът ми си замина скоро,
всичко ми е толкоз мътно!
Неговата смърт тъй трудна,
не мога още да преглътна!
Дечица аз си нямам разбери,
самотна съм, сама във къщи!
И моля те, на мене да простиш
за лошото държание и мръщене!"
Простих ѝ Радост. Как да не простя.
И тебе също искам да науча да прощаваш.
Защото никога не знаеш, що е в нечия душа
и какви проблеми другия скатава.
Затуй прощавай моето момиче!
Пази доброто си сърце!
Бъди жизнерадостна кат' птиче!
И имай като моето дете!
С много обич!: мама
© Rose Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
"За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш!" »