Пред теб душата си разголвах многократно,
защото знаех, че не ще я оскверниш
и грешките си до последната ти казах, жадно,
молеща, в сърцето си, да ми простиш.
Пред теб душата си разголвах многократно
и тялото разкрих си тъй, без свян,
че не остана вече нищо несъзряно,
но в очите още виждам неугасващия плам.
Затова благодаря! Дано за дълго
по пътя си вървиме все така.
Двамата един за друг да сме си всичко
и съхраниме вечно пожарите, във нас, на любовта.