къде отвя те вятъра сега...
къде отнесе с тебе любовта?
нима приятна е тази съдба -
да ти откраднат сърцето,
и да те лишат от обичта!?
защо сам остави ме пак?
защо остави да ме обгърне мрак...
малко ли любов ти дадох?!
със какво те предадох?
с какво заслужих тази зла съдба -
да съм далеч от теб..
....в моите очи ти си любовта...
ласките свои на теб ще дам,
целия си свят на колене ще ти предам..
само до мен искам да си...
искам само с теб да споделя любовта си..
искам те... само теб обичам и желая..
пожелай да бъдеш с мен до края.. !
© Златин Тодорински Всички права запазени
къде отнесе с тебе любовта?
нима откраднато сърцето
е най-приятната съдба?
Защо лишените от обич
оставени сме пак сами?
С какво заслужих тази орис
да съм далеч от теб сега.
Нима не стига любовта ми
предадена ли се почувства пак?
ето така е по-ритмично, но е ужасно клиширано. Помисли го още малко.
Лично мнение разбира се.