За музата
Капки нежност... пръски от роса.
Докосвам леко малките ти пръсти,
а ти си толкова сама...
Не искам никога да те напускам!
Защо не шепнеш? С нрава на река
тъй необуздано мила...
Пак е тихо, мрачна светлина
до петите цяла те залива...
Ела насам! Веднъж поне
прегърни ме с всички сили
и после като стадото коне ...