Лети понякога и се усмихва,
на хората, които са щастливи,
а тъжните до себе си притиска,
прелива им от своите сили.
Готова е на всичко тя за всеки,
не обръща гръб на никого,
превежда ни през тъмните пътеки,
в цветно тя превръща сивото.
Дъблоко в сърцата ни таи се,
дори, когато сме без изход,
ще ти каже винаги: „Бори се!
До победата си близко...”
© Георги Георгиев Всички права запазени
от мъка и радост,
облича душата ни
в дреха от благост.
За ръката ни води
по пътека незрима
и винаги тихо
последна умира...
поздравявам те...
много харесвам стихове за надеждата...красиво е твоето стихотворение...