petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
9.09.2006 г., 10:30 ч.

@--> за нас 

  Поезия
680 0 8


Отново тъмната нощ пропада в безкрая,
над улиците пусти тегне мрачна самота. 
Колко отдавна се търсихме с тебе, не зная,
за да открием в другия своята сродна душа.

А сега, в стаята уютна, запалили свещи
на малка масичка, пред чашите с вино,
претръпнали от толкова напразни срещи
стоим, а сърцата на двама ни бият в едно.

С добри и влюбени очи ме гледаш нежно,
а вплетените ми в молитвен танц ръце шептят -
от хората, с които ще се срещат пак с мене 
единствен ти, любими, ще обсебваш моя свят.

Уморени от дълго и напразно очакване
изричаме думи, но светли, без болка и гняв.
И молим се Богу този ден да бъде последният,
ден, в който живяхме без теб, наша Любов. 
                                                           
                                                                

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??