27.09.2007 г., 8:15 ч.

ЗА НАС 

  Поезия
604 0 1
(откъс от едно много лично стихотворение)


...Вървя в планината и търся покой,
да запазя любовта си и вечно да си мой!
Да няма значение ни място,
                                                  ни време,
да няма значение дали нощ
                                                или ден е!
Да не трябва да бързам,а тихо да стъпвам,
                            със стъпките си да не те събудя,
че мило ми е да гледам как спиш, ЛЮБОВ МОЯ,
и само с целувка твоя сън да прогоня!

...Та мислех си как боса искам да стъпвам
                                                         по мекия килим,
по мекия килим на нашата спалня,
                                 и да се сгуша при моя любим!
При моя любим завинаги да остана,
да го целувам безкрайно,
               да се радваме, че сме двама!
Мисля си как искам пред олтара с теб да застана,
пред Господ да се врека във вечна обич и вярност,
                                          да чувстваш моята всеотдайност!
Мисля си как от нашата любов ще се роди нова,
                                                заедно нов живот ще създадем,
                               и на него безкрайната си обич ще дадем!
Ще се търсим в нашето дете,
                                                    заченато от любовта ни,
Да сме предани един на друг,
                                          да няма ни съмнения, ни измами,
                                       и да спазваме думите си обещани!

02.01.2006 - 06.01.2006 г






© Божана Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??