Днес е нов ден – различен,

и ти днес си различен,

държиш се по начин, за теб неприличен,

по начин, за теб нетипичен...

Гледаш ме, не се усмихваш,

не казваш вече „Остани”

и тръгвам си аз с мисълта ясна –

„За него просто забрави”.

Аз ли те нараних ?!

За нищо не съм те лъгала, помни...

И болката някъде дълбоко скрих,

казах на сърцето „За него просто забрави!!!”

Ти ще живееш в мен завинаги,

дори огънят да загасне

и ще бъда до теб, дори да ме няма,

дори и раната да зарасне.

Ще гледам скрито

и мрака в мен ще обичам, вместо теб,

и мъката в очите ти виждам в този различен ден,

ти беше до болка обичан, от никоя друга – само от мен.