През девет земи да отида,
подобна не мога да видя.
Смехът и - болезнен, красив
подобен на извор звънлив.
О, как я обичам!
Обичам, че тя се е скрила,
във мойта мъжествена сила.
Харесват ми нейните грешки,
доброто и всичко човешко.
О, как я обичам!
Възможно е тя да се върне,
сълзите ми в смях да превърне.
След туй имам ли сила да пусна,
сърцето и птица свободна.
О, как я обичам!
© Венцислав Иванов Всички права запазени