19.02.2007 г., 16:20 ч.

За нея 

  Поезия
1030 0 4

През девет земи да отида,
подобна не мога да видя.
Смехът и - болезнен, красив
подобен на извор звънлив.
О, как я обичам!

Обичам, че тя се е скрила,
във мойта мъжествена сила.
Харесват ми нейните грешки,
доброто и всичко човешко.
О, как я обичам!

Възможно е тя да се върне,
сълзите ми в смях да превърне.
След туй имам ли сила да пусна,
сърцето и птица свободна.
О, как я обичам!

© Венцислав Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??