Понякога се чудя, беше ли възможна?

Макар и тъй желана, но като мираж.

На улица една съдбата от деца ни срещна,

но сякаш с друга цел и не за нас.

За всеки тя бе отредила нещо,

разтърсващо и с поука силна.

Не беше писано да бъдем заедно,

напук на всички, които го очакваха от нас.

Причина, но не вина, търся само в себе си.

Бях млад, глупав и наивен романтик.

Това бе урокът мой в любовната ми сфера,

изпепелен, но жив от мъка и вече мъж.

Романтиката е илюзорна, а любов,

ако не - народна, значи слабост.

Това е мъжката повеля,

да бъдеш силен, дори без радост.

Нежността ти не можах да опозная,

остана тя загадка недостижима.

Каква бе ти, не ще узная,

макар да виждах в теб моята любима.

Би трябвало да знам, че за добро е,

получих всичко, но не и теб.

Аз знам, че както преди пак някога ще бъдем заедно,

дано да е с повече късмет.

Дори да ми е трудно да говоря,

аз търся да се успокоя, че си добре.

Загриженост любовта е заменила,

но ще те обичам и занапред.

Прости ми, че те търся още,

че гледам към прозорецът ти светещ.

Не е свързано с някаква умисъл,

по-скоро с някакъв странен копнеж.

Днес, пътищата ни вече са различни,

преследвайки цели свиши, като програмен код.

Макар да имаш място в моите мисли,

повелята Негова, явно още е във ход.

Не бил никой тук за радост само, имало било урок.

Дано да разберем по-скоро,

дали възможна е и друга любов.