Нарамил на рамо... любов неразбрана
на купче събрал, свойта душа...
тъжно било е, но хапът погълнал,
хапът горчив на неразбрана душа.
А как искал е той... като пролет цветуща
да пребъде любов... в душата им чиста.
Но нещо се вмъкнало там и ето
останал е сам... с болка горчива.
Нарамил тъга, болка и вяра.
От себе си всичко на светът е раздал...
мечтата запазил!? Защо ли?
За свойта любов... живота би дал.